Клиничната картина на шока е добре известна, с много обща за всички форми симптоматика и известна специфика, според причината, която го предизвиква.

Когато средното артериално налягане спада под 45 – 50 mmHg, постепенно започва да намалява мозъчния метаболизъм. Това води до прояви на страх, безпокойство, сомнолентност, прекома и кома. В белите дробове се развиват патологични промени (шоков бял дроб, ARDS), водещи до прогресираща дихателна недостатъчност и намалено насищане на кръвта с кислород. Намаления „ефективен” кръвоток в бъбреците може да стане причина за тубулни увреждания, а в последствие за тубулни некрози. Кожната температура спада при спазъм и се увеличава при адекватно обемно заместване. Може да се появи и периферна цианоза. В различна степен се изменят и лабораторните показатели (Hb, Ht, факторите на хемостазата, кръвно – газовите и алкално – киселинните показатели, серумните протеини.

При някои от случаите на тежък шок, въпреки стабилизиране на хемодинамиката след интензивна терапия в резултата на нарушената микроциркулация се стига до различна органна патология. Тези изменения са пропорционални на степента и най–вече на продължителността на шока.

При своевременно предприети мерки положението се овладява и прогнозата е добра. Понякога обаче шокът протича така бурно, че смъртта настъпва в съвсем кратко време.

Два от различните видове шок имат в акушерството голямо, понякога съдбовно значение за живота на жената.